Забравете за себе си, проявявайте интерес към околните, всеки ден

 „ Забравете за себе си, проявявайте интерес към близките, всеки ден правете положително дело, което ще извика радостна усмивка на нечие лице. “ ~ Дейл КАРНЕГИ, „ Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота “ (Изд. „ Кибеа “).

(The Temptation of Christ, 1481-1482, by Sandro Botticelli)

Как се лекува потиснатост за 14 дни 

Най-важното обвързване, възлагано от религията, постоянно е било условието: „ Обикни своя близък “. Именно човек, непроявяващ интерес към своя близък, изпитва най-големи компликации в живота и нанася максимален ущърб на другите. Именно измежду такива персони се образуват всички неудачници. Всички наши условия към индивида и нашата най-голяма хвалба която можем да му дадем, се заключава в следното: той би трябвало да умее да се труди взаимно с другите хора, да бъде другарски ситуиран към всички хора и да бъде подобаващ сателит в любовта и брака. 

Доктор Адлер упорства, че всеки ден ние би трябвало да вършим положително дело. А какво е положително дело? - ще попитате вие. Доброто дело, е споделил оракул Мохамед - това е делото, което изисква усмивка на наслада на лицето на различен човек. 

Защо, в случай че правим положително дело всеки ден, това оказва такова изумително влияние на оня, който го прави? Защото стремежът да доставяме наслаждение на другите не ни разрешава да мислим за себе си, а точно това е главната причина за безпокойствие, боязън и потиснатост.

Заратустра е споделил: Да правиш положително на другите - не е обвързване. Това е наслада, тъй като усъвършенства здравето и усилва щастието. А Бенджамин Франклин е обобщил това доста просто: „ Когато вършиме положително на другите, вие преди всичко вършиме положително на себе си. “

По мое мнение, - написа Хенри С. Линк, шеф на центъра на психическата работа в Ню Йорк, - нито едно откритите на актуалната логика на психиката не е толкоз значимо, колкото научното доказателство за самореализация и благополучие “.

Грижата за другите освен ви отвлича от безпокойството за себе си, тя може също по този начин да ви помогне да придобиете доста другари и получите маса удоволствия в живота, По какъв метод? С този въпрос един път се обърнах към професора от Йелския университет Уйлям Лайон Фелпс. Ето какво ми отговори той: „ Когато аз влизам в хотел, бръснарница или магазин, обезателно приказвам нещо прелестно на всички, които срещам. Старая се на всеки да кажа това, което го дефинира като персона, с цел да се усеща той просто като винтче в машина. Понякога върша комплимент на продавачката в магазина, която ме обслужва. Изразявам своето удивление от нейните красиви очи или коси. Питам фризьора дали не се е уморил като е стоял през целия ден на крайници. Освен това се интересувам по какъв начин той е станал коафьор, какъв брой години работи и какъв брой рошави глави му се е отдало да приведе в порядък през това време. Помагам му да пресметне това. Забелязал съм, че проявеният интерес принуждава човек да сияе от благополучие. Протягам ръка на носача, който ми е донесъл куфара. Това основава у него положително въодушевление и жизненост за през целия ден.

Веднъж в един извънредно парещ летен ден аз влязох да закуся във вагон ресторанта на железопътния експрес. Препълненият вагон ми се струваше нагорещена печка, а обслужването на пасажерите ставаше доста постепенно. Когато на края келнерът ми донесе менюто, аз му споделих: „ На готвачите, работещи  в нагорещената от слънцето кухня през днешния ден несъмнено им е доста тежко. Келнерът изначало стартира да ругае. Той говореше с афектиран звук. От начало ми се стори че се сърди. „ Милостиви всемогъщи боже,- възкликна той,- хората идват при  нас и непрестанно се оплакват от храната. Те са недоволни от бавното обслужване и мърморят във връзка горещината и високите цени. Аз към този момент 19 години прослушвам тъжби. Вие сте първият и единственият човек, изразил човешко отношение към готвачите, работещи до нагорещените печки. Моля се на бога да ми изпраща повече такива пасажери. “

Келнерът беше покъртен, тъй като по човешки се бях отнесъл към него и майсторите — готвачи. Аз гледах на тях като на живи хора. а не като на винтчета в комплицирания механизъм на железопътната мрежа. „ Хората се нуждаят, продължаваше професор Фелпс, - от най-малко мъничко човешко внимание към себе си. Когато ходя по улицата и виждам човек с красиво куче, аз обезателно показвам възхищението си от него.  Когато отмина малко, аз се оглеждам и постоянно виждам по какъв начин той го гали.  Моето удивление от неговото куче усилва любовта му към него. “

Можете ли да си визиите, че за човек, който благодари на носача, протягайки му ръка, показва своето състрадание към готвачите, работещи край нагорещените печки в кухнята, възхищава се от кучета на непознати хора по улиците, може да бъде тъмен и смутен? Нима подобен човек се нуждае от помощта на психиатър? Разбира се, не. Китайската поговорка гласи: „ Аромат на рози подухва онази ръка, която ги подарява ”.

Навярно някои от тези, които четат тази глава, ще кажат: „ Цялата тази тирада за интереса към близките е същинска нелепост! Безсмислени религиозни глупости! На мен това не ми наподобява! Аз би трябвало да спечелвам пари, с цел да не ми е празен джобът. Имам желание да взема от живота всичко - и освен това незабавно - и по дяволите това преливане от пусто в празно! “

Е какво пък, в случай че вие имате такова мнение, имате право на това. Но в случай че вие сте прави, следователно всички велики философи и вероучители през цялото време на писмената история на човечеството - Христос, Конфуций, Буда, Платон, Аристотел, Сократ, Свети Франциск, надълбоко бъркат. Но защото вие можете пренебрежително да се усмихнете, в случай че става дума за учения на религиозни мислители, то да се обърнем за съвет към атеистите. Да се опитаме да се обърнем към най-знаменития американски безбожник на двадесети век - Теодор Драйзер. Драйзер осмивал всички религии като приказки и считал, че животът е повест, преразказана от простак. В нея има доста думи и пристрастености, няма единствено смисъл. Драйзер обаче се възхищавал от една велика заповед на Христос - заповедта да служим на другите. „ За това, той (човекът) да може да получи най-малко някаква наслада на избрания му откъслек от пътя, той би трябвало да мисли и да сформира проекти по какъв начин да усъвършенства ситуацията освен на себе си, само че и на другите, тъй като насладата, изпитвана от него самия, зависи от това, до каква степен той се радва за другите, и до каква степен другите се радват за него “, споделя Драйзер.

А в случай че имаме желание да „ подобрим ситуацията на другите “, то ние би трябвало да бързаме, времето тече. По този път аз ще мина единствено един път. Тогава дано още в този момент да извърша някаква почтена постъпка или да върша добрина. Нека да не отсрочвам и да не изпускам да направя това, тъй като по този път аз в никакъв случай към този момент няма да мина.

Затова в случай че вие желаете да се избавите от безпокойството и да придобиете душевно успокоение и благополучие, изпълнявайте следното предписание: Забравете за себе си, проявявайте интерес към близките, всеки ден правете положително дело, което ще извика радостна усмивка на нечие лице. 

Из: „ Как да преодолеем безпокойството и да се радваме на живота “, Дейл Карнеги, изд. „ Кибеа “, 2011 г. 
Картина: The Temptation of Christ, 1481-1482, by Sandro Botticelli; chinaoilpaintinggallery